Синонимен речник на съвременния български книжовен език

Синонимията е едно от основните средства за обогатяване на езика. Интересът към нейната проблематика в съвременното езикознание непрекъснато се увеличава. Ето защо се явява необходимостта от изработването на синонимни речници, които да представят синонимното богатство на езика в система. В българската лексикография традиция в това отношение почти няма. По тази причина, както и за да бъдат задоволени нуждите на нашата културна общественост, Институтът за български език при Българската академия на науките, респективно Секцията за лексикология и лексикография, си постави за задача съставянето на настоящия синонимен речник, автори на който са н. с. М. Димитрова и н. с. А. Спасова. Синонимният речник на съвременния български книжовен език има тълковен характер. Неговата задача е да обхване в основни линии лексикалните синоними на съвременния български книжовен език, като посочи взаимовръзките между отделните синоними в семантичен, стилистичен и експресивен план. Речникът е предназначен да подпомага в работата им писатели, журналисти, преводачи, редактори, учители и др. и всички ония, които се стремят да си служат с българския език добре и правилно и да го овладеят в неговите тънкости. Той има за цел също така да улесни овладяването на разнообразието от изразни средства в езика ни. Богатството от синоними и тяхната стилистична квалификация, отразени в речника, подпомагат борбата срещу езиковия шаблон, от една страна, а от друга, допринасят да се избягват неточностите, грешките в изразната форма. Синонимният материал в речника е включен с подбор, направен въз основа на Речника на съвременния книжовен български език (т. 1—Ш, София, 1954—1959 г.), Български тълковен речник, София, 1955 г., и богатата лексикална картотека при Секцията за лексикология и лексикография на Института за български език, съдържаща лексикални материали от съвременната художествена литература и публицистика. Взети са също така под внимание и синонимните речници на Л. Нанов и М. Дабева.